Кои комбинации от лекарства са най-добри за профилактика и лечение на анемия при хора с рак?

Ключови съобщения

• Даването на лекарства, които стимулират костния мозък да произвежда червени кръвни клетки (ESAs) с добавки с желязо, вероятно намалява броя на кръвопреливанията, но може също да причини повече смъртни случаи и да увеличи броя на нежеланите ефекти, като кръвни съсиреци.

• Поради липсващите данни от проучванията не можахме да сравним различните възможности за лечение помежду си и да ги класираме.

• Нуждаем се от повече проучвания, които сравняват тези лекарства директно едно срещу друго.

Какво е анемия и защо хората с рак я развиват?

Анемията се развива, когато нивата на червените кръвни клетки са твърде ниски. Червените кръвни клетки съдържат протеин, наречен хемоглобин. Желязните молекули в хемоглобина се свързват с кислорода и го пренасят из тялото. Липсата на кислород в органите и тъканите в тялото кара хората да се чувстват уморени и да им липсва енергия и може да са изложени на по-голям риск от инфекции. Хората с рак са особено склонни да страдат от анемия. Това може да се дължи на факта, че раковите заболявания причиняват възпаление и предотвратяват производството на червени кръвни клетки. Или може да е така, защото лечения като химиотерапия забавят производството на червени кръвни клетки в костния мозък.

Хората, страдащи от анемия, може да се нуждаят от кръвопреливане. Въпреки това, лечението с лекарства, които стимулират производството на червени кръвни клетки в костния мозък (наречени средства, стимулиращи еритропоезата или ESA) и добавки с желязо може да намали нуждата от трансфузии.

Какво искахме да разберем?

Искахме да идентифицираме най-ефективните лечения за анемия при хора с рак и дали те причиняват някакви нежелани ефекти. Интересувахме се дали добавките с желязо или ESA, дадени самостоятелно или заедно, влияят на:

• смъртни случаи;

• нива на хемоглобина;

• кръвопреливане; и

• нежелани ефекти.

Искахме също да знаем кой е най-добрият начин да даваме лекарствата: чрез инжекция (интравенозно) или поглъщане (орално).

какво направихме?

Търсихме проучвания, които сравняват интравенозно, перорално или без желязо със или без ESA за превенция или лечение на анемия в резултат на химиотерапия, лъчетерапия, комбинирана терапия или подлежащо злокачествено заболяване при хора с рак. Ние сравнихме и обобщихме техните резултати и оценихме нашата увереност в доказателствата въз основа на фактори като методи на изследване и брой участници. Използвахме статистически методи, за да сравним множество лечения едно срещу друго и да ги класираме по реда на ефективност и нежелани ефекти.

Какво открихме?

Открихме 96 подходящи проучвания с 25 157 души. Хората в проучванията са били на различна възраст и са получавали комбинация от противоракови лечения или без лечение. Имаха различни видове рак.

Деветдесет и две проучвания съобщават данни за нашия преглед. Те включват 24 603 души и сравняват 12 различни възможности за лечение на анемия. Лечението включваше комбинации от ESA с интравенозно или перорално желязо и плацебо (нещо, което изглежда, има вкус и мирише по същия начин като желязната добавка или ESA, но без активна съставка).

Не всяко проучване отчита всичко, което ни интересува, така че нямахме достатъчно информация, за да сравним всяко лечение с всяко от другите лечения.

Лечението с ESA, когато се използва самостоятелно или с желязо, вероятно повишава нивата на червените кръвни клетки и намалява необходимостта от трансфузии на червени кръвни клетки в сравнение с липсата на лечение. Не можем да изключим повишаване на риска от смъртност с ESA в комбинация с желязо, което също изглежда причинява повече смъртни случаи и води до повишен риск от увреждане, причинено от образуването на съсиреци в кръвоносните съдове.

Нашата увереност в констатациите

Като цяло, ние сме умерено уверени в доказателствата, че едно лечение е по-добро или по-лошо от друго. Нашата увереност е ограничена, защото понякога откриваме много различни резултати за едни и същи лечения, което означава, че те биха могли да бъдат както добри, така и лоши за пациентите – нямахме достатъчно доказателства, за да стигнем до твърди заключения. Също така, поради липса на доказателства, не можахме да класираме леченията.

Колко актуални са доказателствата?

Доказателствата са актуални до юни 2021 г.