All Blacks продължиха поредицата си от загуби със загуба с 26-10 от Южна Африка. Видео / Sky Sports
МНЕНИЕ от Грегор Пол в Южна Африка
Ако Ирландия разби All Blacks, Южна Африка със сигурност ги разби и всякаква надежда, колкото и да е загубена, че е възможно възстановяване при този треньорски режим със сигурност изчезна.
Време е да се обадите на Скот Робъртсън, да му кажете да чака с избраните от него помощници и той и Джейсън Райън да се заемат с възстановяването на наследство, което има опасност да бъде ужасно опетнено, ако не бъдат предприети окончателни действия.
Сега няма нищо, което да може да се случи, за да убеди някой в Нова Зеландия – всеки, който познава играта – че All Blacks ще се подобрят чудодейно без пълно и брутално почистване и нулиране.
Доверието беше разбито, всяка надежда загубена и би било лудост новозеландското ръгби да направи нещо друго освен да извади чековата книжка, да изплати таксите за прекратяване и да постави началото на нова ера.
Това вече са пет загуби в последните шест мача последно поражение с 26-10. Сега това е най-лошото представяне в професионалната история на All Blacks и нямаше никакви доказателства в Mbombela, че ще спре. Това е съдбата на All Blacks, ако не направят нищо.
Забравете таблото с резултати, тъй като може би разказва само половината история. Това само потвърждава превъзходството и доминацията на Южна Африка, но не разкрива, че All Blacks нито веднъж за 80 минути не са изглеждали като сериозен претендент за спечелване на играта.
Те дори не изглеждаха като сериозен претендент за опит и сякаш бяха балон, върху който Южна Африка седеше, бавно добавяйки повече тежест със сигурността, че ще се спука.
И затова тази страна на All Blacks е разбита – те не играят галантна и героична роля при поражението. Няма упорито предизвикателство и усещането, че те скоро могат да бъдат от другата страна на тези нарастващи загуби.
Вместо това, те изглежда са се примирили със съдбата си от началния удар и от най-ранните размени в Мбомбела – особено след като първата схватка донесе на Спрингбокс свободен удар и втората дузпа – моментално се превърна в случай на чудене колко голям е границата на поражение щеше да бъде.
След 10 минути, най-доброто, на което новозеландците можеха да се надяват, беше смело усилие да се придържат. Което получиха.
Задържането там се е превърнало в нещото на All Blacks и те може би са най-добрата страна в света в момента, която упорито пъха пръста си в дигата и удържа неизбежния прилив за изненадващо дълго време.
И това е така, защото те са се превърнали в постоянни обитатели на ничия земя, където не успяват да окажат голям натиск, ако изобщо има такъв, върху опонентите си и въпреки това не играят толкова катастрофално, че да предполагат, че се задава срив.
Те просто предполагат, че ще умрат бавно и се хвърлят наоколо с толкова страст и енергия, колкото имат в защита, докато не дойде неизбежното поражение.
За четвърти пореден мач те допуснаха ранен опит и за трети път бяха едва забелязани в противниковата половина през първите 40 минути.
Едва когато Ричи Моунга удари дузпа в тъч в 52-ата минута, All Blacks направиха атака в рамките на 22 на Южна Африка.
И тук се крие проблемът с този отбор на All Blacks, те нямат нито търпението, нито способността в момента да бъдат отбор с притежание.
Точно както в Дънидин и Уелингтън – с изключение на третата четвърт – те почти не владееха топката в Мбомбела и най-вече защото бяха възпрепятствани, тъй като не успяха да преминат повече от три фази, без да допуснат обрат.
Достатъчно лесно е носителите на топки да бъдат изолирани след седем фази – плюс, но да бъдат отстранени толкова лесно след две или три, както Малкълм Маркс толкова често успява, предполага системен провал или хронично объркване относно основната стратегия.
Тези All Blacks имат манталитет на ловец, който иска да отиграе грешки, да форсира загуби и да контраатакува срещу счупени защити.
Това е какво са направили и кои са били през последното десетилетие, но за да играете така, подаването и улавянето трябва да са остри като бръснач, високото съзнание и преходът от дефанзивен начин на мислене към атакуващ светкавично бърз.
И тук се крие още един проблем с този екип на All Blacks, изпълнението на умения е ерозирало от върха, на който беше някога в златната ера между 2010 и 2016 г.
Предлагането на толкова малко и игра с толкова много неточности не е начинът, по който трябва да бъде страната на All Blacks.
Историята се нуждае от пренаписване и въвеждане на нови герои, за да освежи сюжета, който е станал определено предвидим.
.
